Докато Малайзия е изправена пред преглед на CEDAW, жените бежанци продължават да се борят

За разлика от вълнението, изпитвано от доста дами, когато схванат, че чакат бебе, Хана* беше изпълнена със боязън, когато разбра, че е бременна.

Бежанката от Мианмар, която дойде в Малайзия през 2023 година и към момента чака своята карта на Върховния комисар на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН), имаше доста аргументи да се опасява от това, което следва.

„ Нямах пари да отида на доктор, тъй че трябваше да хапвам по-малко в продължение на пет месеца, с цел да спестя задоволително пари, с цел да получа медицински обзор “, сподели тя пред Al Jazeera. По-късно тя е ориентирана към частна клиника, която дава предродилни грижи на бежанци и търсещи леговище на номинални цени. Но болките, които изтърпя по време на бременността си, не оставиха на Хана различен избор, с изключение на да потърси помощ в държавна болница, където, като емигрант, рискува да бъде докладвана на имиграцията, тъй като няма документи.

Съгласно имиграционните закони на Малайзия, публичните здравни заведения са инструктирани да рапортуват на управляващите за пациенти без документи, което ги излага на риск от арест, задържане и депортиране. Това беше подсилено от инструкция на Министерството на здравеопазването през 2001 година, която задължи чиновниците в публичното опазване на здравето да рапортуват за пациенти без документи.

Малайзия не е подписала Конвенцията за бежанците от 1951 година или протокола от 1967 година, обвързван с нея. Това значи, че бежанците не се признават и са лишени от съществени човешки права като работа, достъп до обучение и опазване на здравето и живеят под непрекъснат риск от арест и задържане.

Нора*, бежанка, която работи в клиниката, сподели пред Ал Джазира, че Хана не е единствената жена емигрант, изправена пред компликации по време на бременността си заради неналичието на достъп до здравни грижи и цената им.

„ Ние предлагаме помощ на над 22 бежанци и търсещи леговище. Те не могат да си разрешат опазване на здравето, доста им е скъпо “, сподели тя.

Бежанците, регистрирани в ВКБООН, получават 50 % понижение на таксите за опазване на здравето, плащани от чужденци, само че цената остава непостижима за мнозина, съгласно Нора. Що се отнася до тези, които нямат документи като Хана, разноските са освен скъпи, само че и цялостни с опасности.

Накрая Хана роди детето си през март в друга държавна болница. Според нея лекарите са подсигурили сигурността й и не са изпълнили заповедта да я рапортуват на имиграцията, само че цезаровото сечение, от което се е нуждаела, й е коствало повече от 6000 малайзийски рингита (1200 долара).

„ Спестих единствено 3000 рингита през бременността си, тъй че трябваше да взема пари назаем от приятелите си, с цел да си разреша процедурата “, сподели тя.

„ Промените не са настъпили “

Историята на Хана е една от многото, които акцентират провокациите, пред които са изправени дамите като търсещи леговище и бежанци в Малайзия вследствие на техния нерешителен статус.

Комитетът за унищожаване на дискриминирането против дамите (CEDAW) ще се събере в сряда, с цел да прегледа напредъка на Малайзия в осъществяването на рекомендациите от миналогодишния обзор, който акцентира проблемите, породени от продължаващата липса на правна рамка за бежанците.

Комитетът показа лист с въпроси и въпроси на малайзийски чиновници, в това число рекомендация страната да одобри „ дълготраен законодателен метод “, с цел да подсигурява, че дамите, търсещи леговище, бежанци и мигранти, имат достъп до здравни услуги и са освободени от заплащане по-високи такси от малайзийците.

Комитетът също по този начин изиска от Малайзия да анулира заповедта за докладване на пациенти без документи на имиграционните управляващи и повтори предходни рекомендации към Съвета за национална сигурност (NSC) да одобри правна рамка за бежанците като „ приоритет “.

В отговора си държавното управление на Малайзия съобщи, че страната дава безграничен достъп до всички набори от здравни заведения както в обществения, по този начин и в частния здравен бранш, само че не разяснява рекомендацията за освобождение на бежанците и търсещите леговище от по-високи такси от малайзийците.

Що се отнася до условието за докладване на мигранти без документи на имиграционните управляващи, Малайзия сподели, че то ще продължи.

„ Прерогатив на една суверенна страна е да задържа [sic] и да връща всяко лице без документи, пребиваващо нелегално в страната “, гласи отговорът. „ Задържането на такова лице разрешава на държавното управление да дефинира естеството на сигурността или опасността, която лицето може да има против страната. “

В своя отговор обаче Малайзия също сподели, че е изменила Директива за национална сигурност номер 23 – Механизми за ръководство на незаконни имигранти, които имат карти на ВКБООН – за даване на политика за ръководство на търсещи леговище и бежанци, и че тя включва „ огромни промени “, които биха дали на търсещите леговище и бежанците достъп до работа, опазване на здравето и обучение.

„ В това отношение на бежанците и лицата, търсещи леговище, както е несъмнено в Директивата, е позволено да останат или да останат краткотрайно в Малайзия въз основа на филантропични съображения в осъществяване на интернационалните морални отговорности на Малайзия “, се споделя в него.

Въпреки това обстановката на място не се е трансформирала, съгласно организацията за правата на бежанците Asylum Access Malaysia, която показа отчет до комисията CEDAW преди тазгодишния обзор.

Достъпът до леговище означи, че детайлностите на директивата остават незнайни и непубликувани и че не е несъмнено по какъв начин бежанците и търсещите леговище са дефинирани в директивата или дали е в сходство с интернационалните избрания.

„ Директивата за NSC доста изостава от правната рамка, предложена от комитета CEDAW “, се споделя в него.

Организацията предизвести, че в претендираните промени на директивата също липсва изясненост по отношение на отбраната на данните за бежанците, добавени към националната система за регистрация, или дали данните могат да се употребяват като инструмент за наблюдаване или да се споделят с други държавни управления.

Докладът подлага на критика приемането на такава инструкция в това, което разказва като „ строго конфиденциален вътрешен развой на взимане на решения “ от Съвета за национална сигурност без каквато и да е форма на обществен обзор или правно оборване.

Катрина Йорене Малимаув, изпълнителен шеф на Amnesty International Малайзия, сподели, че макар изказванията на държавното управление, че обстановката се е трансформирала, опитът на дамите и девойките бежанци допуска друго.

„ Тъй като бежанците не престават да бъдат задържани, арестувани, остават изложени на риск от задържане за неопределен срок и връщане, отхвърлят им правото на безвредни, прилични и устойчиви средства за прехранване, не престават да се опасяват от достъп до здравни грижи заради опасности от арест и задържане и непостижими разноски, са лишени от правото на обучение и голям брой съществени права, е ясно, че измененията, които би трябвало да бъдат направени, не са се случили “, сподели тя.

Съветът за национална сигурност не отговори на въпроси на Ал Джазира по отношение на директивата и нейното използване.

*Използвани са псевдоними за отбрана на самоличността на бежанците.