Докато Малайзия е изправена пред преглед на CEDAW, жените бежанци продължават да се борят
За разлика от вълнението, изпитвано от много жени, когато разберат, че очакват бебе, Хана* беше изпълнена със страх, когато разбра, че е бременна.
Бежанката от Мианмар, която пристигна в Малайзия през 2023 г. и все още чака своята карта на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), имаше много причини да се страхува от това, което предстои.
„Нямах пари да отида на лекар, така че трябваше да ям по-малко в продължение на пет месеца, за да спестя достатъчно пари, за да получа медицински преглед“, каза тя пред Al Jazeera. По-късно тя е насочена към частна клиника, която предоставя предродилни грижи на бежанци и търсещи убежище на номинални цени. Но болките, които изтърпя по време на бременността си, не оставиха на Хана друг избор, освен да потърси помощ в държавна болница, където, като бежанец, рискува да бъде докладвана на имиграцията, защото няма документи.
Съгласно имиграционните закони на Малайзия, обществените здравни заведения са инструктирани да докладват на властите за пациенти без документи, което ги излага на риск от арест, задържане и депортиране. Това беше подсилено от директива на Министерството на здравеопазването през 2001 г., която задължи служителите в общественото здравеопазване да докладват за пациенти без документи.
Малайзия не е подписала Конвенцията за бежанците от 1951 г. или протокола от 1967 г., свързан с нея. Това означава, че бежанците не се признават и са лишени от основни човешки права като работа, достъп до образование и здравеопазване и живеят под постоянен риск от арест и задържане.
Нора*, бежанка, която работи в клиниката, каза пред Ал Джазира, че Хана не е единствената жена бежанец, изправена пред трудности по време на бременността си поради липсата на достъп до здравни грижи и цената им.
„Ние предлагаме помощ на над 22 бежанци и търсещи убежище. Те не могат да си позволят здравеопазване, много им е скъпо“, каза тя.
Бежанците, регистрирани в ВКБООН, получават 50 процента намаление на таксите за здравеопазване, плащани от чужденци, но цената остава непосилна за мнозина, според Нора. Що се отнася до тези, които нямат документи като Хана, разходите са не само скъпи, но и пълни с рискове.
Накрая Хана роди детето си през март в друга държавна болница. Според нея лекарите са гарантирали безопасността й и не са изпълнили заповедта да я докладват на имиграцията, но цезаровото сечение, от което се е нуждаела, й е струвало повече от 6000 малайзийски рингита (1200 долара).
„Спестих само 3000 рингита през бременността си, така че трябваше да взема пари назаем от приятелите си, за да си позволя процедурата“, каза тя.
„Промените не са настъпили“
Историята на Хана е една от многото, които подчертават предизвикателствата, пред които са изправени жените като търсещи убежище и бежанци в Малайзия в резултат на техния несигурен статус.
Комитетът за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW) ще се събере в сряда, за да прегледа напредъка на Малайзия в изпълнението на препоръките от миналогодишния преглед, който подчертава проблемите, причинени от продължаващата липса на правна рамка за бежанците.
Комитетът представи списък с въпроси и въпроси на малайзийски служители, включително препоръка страната да приеме „дългосрочен законодателен подход“, за да гарантира, че жените, търсещи убежище, бежанци и мигранти, имат достъп до здравни услуги и са освободени от плащане по-високи такси от малайзийците.
Комитетът също така поиска от Малайзия да отмени заповедта за докладване на пациенти без документи на имиграционните власти и повтори предишни препоръки към Съвета за национална сигурност (NSC) да приеме правна рамка за бежанците като „приоритет“.
В отговора си правителството на Малайзия заяви, че страната предоставя неограничен достъп до всички набори от здравни заведения както в публичния, така и в частния здравен сектор, но не коментира препоръката за освобождаване на бежанците и търсещите убежище от по-високи такси от малайзийците.
Що се отнася до изискването за докладване на мигранти без документи на имиграционните власти, Малайзия каза, че то ще продължи.
„Прерогатив на една суверенна държава е да задържа [sic] и да връща всяко лице без документи, пребиваващо незаконно в страната“, гласи отговорът. „Задържането на такова лице позволява на правителството да определи естеството на сигурността или заплахата, която лицето може да има срещу страната.“
В своя отговор обаче Малайзия също каза, че е изменила Директива за национална сигурност номер 23 – Механизми за управление на нелегални имигранти, които притежават карти на ВКБООН – за предоставяне на политика за управление на търсещи убежище и бежанци, и че тя включва „големи промени“, които биха предоставили на търсещите убежище и бежанците достъп до работа, здравеопазване и образование.
„В това отношение на бежанците и лицата, търсещи убежище, както е определено в Директивата, е разрешено да останат или да останат временно в Малайзия въз основа на хуманитарни съображения в изпълнение на международните морални задължения на Малайзия“, се казва в него.
Въпреки това ситуацията на място не се е променила, според организацията за правата на бежанците Asylum Access Malaysia, която представи доклад до комисията CEDAW преди тазгодишния преглед.
Достъпът до убежище отбеляза, че подробностите на директивата остават неизвестни и непубликувани и че не е сигурно как бежанците и търсещите убежище са дефинирани в директивата или дали е в съответствие с международните определения.
„Директивата за NSC значително изостава от правната рамка, препоръчана от комитета CEDAW“, се казва в него.
Организацията предупреди, че в претендираните изменения на директивата също липсва яснота относно защитата на данните за бежанците, добавени към националната система за регистрация, или дали данните могат да се използват като инструмент за наблюдение или да се споделят с други правителства.
Докладът критикува приемането на такава директива в това, което описва като „строго секретен вътрешен процес на вземане на решения“ от Съвета за национална сигурност без каквато и да е форма на публичен преглед или правно оспорване.
Катрина Йорене Малимаув, изпълнителен директор на Amnesty International Малайзия, каза, че въпреки твърденията на правителството, че ситуацията се е променила, опитът на жените и момичетата бежанци предполага друго.
„Тъй като бежанците продължават да бъдат арестувани, задържани, остават изложени на риск от задържане за неопределено време и връщане, отказват им правото на безопасни, прилични и устойчиви средства за препитание, продължават да се страхуват от достъп до здравни грижи поради рискове от арест и задържане и непосилни разходи , са лишени от правото на образование и множество основни права, е ясно, че промените, които трябва да бъдат направени, не са се случили“, каза тя.
Съветът за национална сигурност не отговори на въпроси на Ал Джазира относно директивата и нейното прилагане.
*Използвани са псевдоними за защита на самоличността на бежанците.
